Шутаранга

- Дядо, къде си дянал твоята шутаранга? Забравил ли си я някъде?

- Забравих я, Мончо, забравих я отдавна. Остана тя някъде в детството ми...

- Не е трябвало да си забравяш шутарангата. Трябвало е да си я носиш винаги със себе си, защото, нали знаеш за шута. Сега ще ти вземат главата, дядо Моньо.

- Знам, детство мое, знам, че ще ми вземат главата.

Нека. Аз вече не се искам, както казваше един дренски дядо. А щом човек започне сам да не се ще, значи вече е остарял и му е време да тръгне подир Рангел Миалко...

Детството ме поглежда със сините си очи и в тях, като в две бистри морски лагуни, виждам целия си живот.

Колко нещо пропуснах, колко добри думи не успях да кажа другиму, колко устни оставих нецелунати, колко прошки не успях да поискам, колко картини можех още да нарисувам...

- Стар глупак! - изтърси моето премръзнало детство. И е право.

Може би, за да бъда правилно разбран, трябва да обясня на уважаемите читатели какво е ШУТАРАНГА. Това е от песен. А песента е тази песен, която баща ми и неговите приятели, когато се почерпеха, в най-лигавия момент запяваха нечленоразделно: ...

Отдавна, в стари времена, живял е крал със своята кралица. Придворен шут, деня, нощя, със своите песни ги развличал. Веднъж кралицата каза: Изпей ми, шуте, серенада, затрогнеш ли сърцето ми, целувка ще ти дам в награда... Тук присъстващите севлиевски дами, сластно премрежваха очи, за да чуят какво е станало по-нататък. А понататък ставаше следното: шутът запяваше нежно и затрогващо, кралицата от своя страна го даряваше с целувка и тук: Забравил ШУТАРАНГА свой, влюбил се в своята кралица...

Ето откъде се взе тази ШУТАРАНГА... Иди на шестгодишна ранна възраст, че разбери какво, аджеба, е това нещо ШУТАРАНГАТА. Шутарангата, мислех си аз тогава, е нещо мистериозно, някаква абракадабра.

По-нататък в песента се казваше как кралят заповядал на палача да скъси шута с една глава. Сиреч да обезглави този шут, дето си е забравил ШУТАРАНГАТА, та да помни винаги, че всеки трябва да не си забравя ШУТАРАНГАТА, а да си я носи винаги със себе си и да не дава да го целуват разни кралици наляво и надясно.

Много по-късно разбрах, че всъщност думите са две: ШУТ и РАНГ, ама това наистина беше много по-късно. Моето детство беше белязано завинаги от тази ШУТАРАНГА. То беше толкова мистериозно и необикновено -като самата дума. Беше измислено и неразбрано и може би не ми струваше главата, защото аз винаги и навсякъде си носех ШУТАРАНГАТА за всеки случай и удобство.

Затова реших книгата за моето детство да се казва именно така - "Шутаранга". И започна моята шутаранга, не от моето раждане, а още много време ПРЕДИ ДА СЕ РОДЯ.

- Симеон Спиридонов