Терзанията на цар Соломон
- Жанр: Съвременна класика, Съвременна проза
- Тяло: 288 страници
- ISBN: 978-954-311-044-5
Описание
- Няма цяла вечер да си говорим за цар Соломон, Жано. Той е един стар мъж, малко особняк и много нещастен. Сам ми призна, че нощем става, за да вдига телефона. Прекарва по три-четири часа всяка нощ, заслушан в чуждите нещастия. Тя, нуждата, все нощем ни наляга. А аз, която бих могла да му помогна, по същото това време съм на другия край на Париж. А кажи ми, ти разбираш ли нещо?
- Мисля си, че не ще да се събере с вас, защото го е страх да не ви загуби. Оня ден по същите причини не си купи едно куче. Стоицизмът го изисква. Вижте в речника.
Стоицизмът е, когато толкова те е страх да не загубиш всичко, че нарочно го губиш отнапред, за да не те е страх. На това му викат терзания, госпожице Кора, или както се казва - сговняване.
Госпожица Кора ме оглеждаше внимателно.
- Малко странно се изразяваш, Жано. Сякаш едно говориш, а друго имаш предвид.
- Знам ли, госпожице Кора, а съм си киноман. В киното човек се кефи в тъмнината, а какво по-хубаво от това. За господин Соломон е много трудно в последния момент да се свърже със значително по-млада от него жена. Малко като в "Синият ангел" на господин Йозеф Фон Щернберг с Марлене Дитрих, където старият професор се влюбва в една много по-млада от него певица. Гледали ли сте " Синият ангел", госпожице Кора?
Въпросът й хареса.
- Да, разбира се.
- Това е то. Както се досещате, господин Соломон също го е гледал и го е страх.
- Аз не съм на възрастта на Марлене във филма, Жано. Аз бих могла да го направя щастлив.
- Ами точно от това най го е страх, госпожице Кора. За Бога, нали ви го обясних. Когато сте щастлив, животът придобива значение и страхът от смъртта нараства.
Рецензии
Как Ромен Гари ме надигра
Отдавна слушам за великия французин, получил два пъти „Гонкур”, слагайки правилата, според които един писател може да спечели тази награда само веднъж в живота си, в малкия си джоб. Трябваше да съм подготвена, че такъв невиждан шемет без проблем ще преметне и мен. Дълго го отлагах.
Мислех си: „Не е за мен. Чужд ми е. Не е за днес. Ще го оставя за утре.” И така до онзи ден, когато му писна да чака аз да отида при него, забрави всичките си обноски и, ритвайки вратата, нахълта в света ми. На всичко отгоре, за да не мога нищо да кажа, се скри зад жезъла на най-мъдрия от всички царе. „Терзанията на цар Соломон” е книга, която напомня на най-доброто от Балзак, носи наивността на Дон Кихот, непринудения език на „Спасителят в ръжта” и щипка носталгия. Бях забравила, че може да се пише така. Без насилие, пищни сексуални сцени, мистика, а да е толкова красиво и тъжно. Някой е пуснал дългосвирещата плоча на любовта. Господин Соломон е филантроп, мечтател… Той подарява плодове, топлина и обич на застаряващи, забравени от самия Бог хора. Събира картички, които някой някога е писал за някого. Подателят, адресатът и точното време никога не са се срещнали, но в тяхна памет на уреченото място отива цар Соломон. Отива, както се отива в музей, за да оправдае всички нас, страдащи от безпаметност.
Потърсете тази книга.
- Златина Петкова - „Хеликон-Витоша”