Джемил Шевкет бей и два изстрела в огледалния шкаф

Четвърти декември хиляда деветстотин четирийсет и пета година… Аз ли съм забранил на учителите и университетските професори да пишат политически статии?! Петнайсети декември хиляда деветстотин четирийсет и пета година… аз ли забраних изборите, за да не застрашат военното положение?! Двайсет и четвърти юли хиляда деветстотин четирийсет и шеста… аз ли закрих основаните само преди три до пет месеца Социалистическа Партия и Партията на турските работници и селяни пак с военно положение?! Шестнайсети декември деветстотин четирийсет и шеста… Аз ли обявих, че за децата, завършили основното училище, ще се открият курсове по вероучение?! Втори юли хиляда деветстотин четирийсет и седма… Питаха ли ме мен дали да организират демонстрацията на противниците на комунизма в Анкара?! Двайсет и седми декември хиляда деветстотин четирийсет и седма… Аз ли открих курсовете за имами и хатипи с некомпетентни кадри, след като десетилетия живяхме, все едно нямахме религия, мен ли назначиха в училищата да преподавам вероучение?! Деветнайсети февруари хиляда деветстотин четирийсет и осма… Горкият Сабахаттин… Аз ли го убих Сабахаттин Али заради няколкото реда, които беше написал?! Първи април хиляда деветстотин четирийсет и осма… Аз ли открих отново тюрбетата десетилетия наред оставени да се рушат, понеже имали архитектурна и художествена ценност?! Аз ли нарекох тия руини тюрбета?! Първи март хиляда деветстотин и петдесета… Скъпи мой, кое по-напред да почна да изброявам…