Изгубено време

Bulgaria, 2016

Описание

„… бях безпомощен да си спомня собственото си минало. И понеже не можех да си го спомня, бях осъден да знам кой съм само от разказите на другите. Представата ми за това какъв съм се формираше единствено от думите на другите. Каквото и да ми кажеха, трябваше да им вярвам. Без да губя време, трябваше незабавно да използвам всичко казано, за да разширя безплодния списък в съзнанието си. Например, ако ми кажеха, че като съм бил на двайсет и седем години, съм изнасилил едно шестгодишно момче, щеше да се наложи отново да направя преценка за себе си в тази болезнена перспектива. Лицето ми в огледалото непрестанно щеше да се променя. Всяко ново изречение щеше да е ново знание, ново лице за мен.”