Последната лятна вечер
Бързо и хубаво мина онова лято. Като че ли вечерите винаги ухаеха на орлови нокти. В края на деня, при залез слънце, се сбогувах с А. С. и напуснах апартамента на улица „Нергислибахче“. Той ме изпрати до главната улица. В началото на есента привечер, вятърът, който духаше към нас, бе разпилял есенните листа. Изведнъж беше задухал вятърът. Изведнъж бе започнал листопадът. А. С. отново ме бе хванал за ръката и бе казал следното:
- Лятото свършва, Кенан. Всичко свършва. Това лято беше един тест да бъдем хора. Успяхме ли?
- Жанр: Съвременна проза
- Тяло: 272 страници
- ISBN: 978-954-311-167-1
Описание
Много малко писатели могат, без да се повтарят, да търсят отговора на същия въпрос в продължение на повече от четирийсет години. Селим Илери, отразявайки променливите лица на човешкия свят в „Последната лятна вечер“, постоянно ни дърпа към същността на този въпрос. По дирята на една вътрешна болка с тънкостите винаги ни напомня този въпрос. Всъщност „Последната лятна вечер” е онзи безразсъден въпрос, който е зададен към всички нас...