Сините криле на любовта

Bulgaria, 2017

Описание

Романът на Селим Илери, написан през 1991 г., сякаш не нашепва думи, не разгръща страниците си, а ни води по коридорите на времето, или по-точно, многото времена, които се преплитат в изящно извезаните от него истории. За него, както за един от основните му герои, „Писателя на отминалите времена“, изглежда времето е единствената ценност. Онова, миналото, което никога няма да се върне, и настоящето, в което живее разказвачът, странно напомнящ на самия писател, се вливат в една пълноводна река на усещания, феерия от цветове, любови, изживени и въобразени, връщайки ни във вечния град Истанбул от 50-те години на отминалото ни вече 20-то столетие. Въвличайки ни във всекидневието на обикновения човек, писателят Селим Илери сякаш същевременно ни отдалечава от времето, в което живеят героите му, и заедно с него тръгваме „на някакво пътешествие без връщане назад… потъвайки в отдавна отминалите времена и напълно изгубвайки се в тях“. А някъде отдалеч долита сантиментално-романтичната мелодия на старото турско танго – „Да беше само моя, синекрила пеперудо!“… Тази негова метафора за краткотрайния ни, мимолетен живот, изпълнен с радост, надежда, болка и отчаяние, любов и омраза, прелита през целия текст на романа и ни кара да спрем, да се вслушаме в шумоленето на времето и да се замислим дали някой прекрасен ден няма да отворим очи, но „всички феи вече ще са отлетели“.