Да подремнеш в скута на Голямата еднаквост

„Когато човек се умори от безплодното препускане из света на абсурда, където отсамното и отвъдното, миналото и бъдещето, пъкленото и божественото, илюзията и реалността - всяка противоположност е отговор на някакъв страх, надежда или мисловна рамка - на него не му остава нищо друго, освен да полегне в скута на Голямата еднаквост и да потъне в дълбока и безхаберна дрямка.

И „Когато човек се умори от безплодното препускане из света на абсурда, където отсамното и отвъдното, миналото и бъдещето, пъкленото и божественото, илюзията и реалността - всяка противоположност е отговор на някакъв страх, надежда или мисловна рамка - на него не му остава нищо друго, освен да полегне в скута на Голямата еднаквост и да потъне в дълбока и безхаберна дрямка. И ако му се присънят прасета бунтари, крави философи, свещеници убийци, убийци мъдреци, депресирани светци и блажени пъклени изчадия, нека не се учудва. Това е в реда на нещата.“