Времето на сатаната

Мигове от фантастичната реалност

Познавах няколко ранни разказа на Юлиана и знаех, че тя притежава необикновен талант, но, признавам си чистосърдечно, не очаквах, че това крехко и мечтателно момиче ще представи толкова цялостен и художествено единен сборник с разкази. Изгълтах двайсетината творби на един дъх - това беше незабравимо преживяване, като докосване до непознат на вкус деликатес, едновременно горчив, сладък и кисел (китайците казват, че хармонията на тези три вкуса е представата за съвършенството). Нагледал съм се и съм се начел на всевъзможни измишльотини на ужаса, но винаги съм знаел, че истинската литература на страха се създава само от вътрешно освободени хора, от романтици по душа, които не се боят да измъкнат от дебрите на душата си всички комплекси и страхове. Младото поколение днес много слуша песните на групите "хеви-метъл". Мнозина не ги разбират, обвиняват ги в перверзен вкус, но сякаш са забравили колко страшни и странни са класическите вълшебни приказки на братя Грим или на Хофман...

Юлиана ни поднася модерни приказки, тя свободно се разхожда из царството на фентъзито, без да присвоява чужди сюжети и светове. Несъмнено, най-трудното изкуство е да успееш да създадеш правдоподобен, нереален свят, да раздвижиш сенките и светлините от въображението си, да осмислиш архетипите на подсъзнанието. Малцина са майстори, които като Стивън Кинг, превръщат фантазията в живот, злокобното - в музика. Докато четях тези "мигове от фантастичната реалност" в ушите ми непрекъснато се лееше музика, аз си представях малката Керъл и странната пъпка върху нежната й кожа ("Баща ти умря от това") или плаващият пясък, който ни припомня, че сме нищожни прашинки във Вселената ("Пясък"), както и невероятното посещение на Марк в царството на Онази с косата, което възприех като напомняне за "Тибетската книга на мъртвите". Парадоксален и злокобен е светът на Юлиана, в който сякаш нищо не е онова, за което се представя. Но тази гледна точка е особено характерна за съвременното младо поколение, което не желае да приеме "нашата" действителност на доверие, търси своите пътища и открития. Понякога безлични хора ги обвиняват в липса на духовност, в черногледство или в прагматизъм, но аз виждам в тези чудесни разкази истинското лице на младите, които опознах и по време на лекциите ми в НБУ.

Юлиана Манова категорично доказва слънчевия си талант с новелата "Окото на Салюна", която може да се мери с образците на фентъзи-проза, представяни в сборниците на Силвърбърг. Тъмната "половина" на палитрата й откриваме във "Вампири призори" или в "Злото, което вършат хората". При това, ужасът винаги ни е поднесен елегантно, със своеобразно "намигване", бих казал, с тънко чувство за хумор, което превръща "мрака" в лъч остроумие. Удоволствие е човек да проникне в смисъла на "Час по история" или на "Котето със златните очи". И така, пожелавам на добър час на младата и талантлива авторка! Тя "вдига високо летвата" и съм сигурен, че няма да ни разочарова, защото е усвоила висшата магия да създава необикновени светове!

- Георги Цанков