Оставете стаята както си е

Deixe o quarto como está, Brazil, Bulgaria, 2013

Места, предмети, хора - всичко се променя най-неочаквано.

Описание

Едно лице, съществуващо независимо в което и да било тяло, наблюдава собственика на къща, която преструктурира своите помещения както си иска. Един младеж получава в наследство от баща си малка кутия и като докосва съдържанието й – безформена желатинова маса, не смогва да я отлепи от ръката си през остатъка от живота си.

Ситуации като тези са точки на тръгване или на пристигане в разказите от настоящата книга. В тях необичайното прогресивно се разпростира върху обстановката, персонажите и самото писане, което изглежда възприема като естествена логиката на тези преобърнати светове. Нищо не е сигурно или предвидимо. Места, предмети, хора - всичко се променя най-неочаквано. Самият глас, който разказва - почти винаги в първо лице, - може да бъде едновременно жертва и автор на измама. Ако се остави да бъде воден от него, читателят ще бъде принуден да преразгледа своя собствен начин на пребиваване в този свят.

Рецензии

Един човек затваря магазина си, поради липса на клиенти и се качва на влака, за да напусне града. Колкото и километри да изминава обаче, не успява да излезе от периметъра му. Друг мъж се събужда една сутрин с крокодил, качен на гърба му и се научава да живее в тази странна симбиоза. Тези са някои от ситуациите, показани в загадъчните разкази на Амилкар Бетега Барбоза.

Малко е да се каже, че теренът, който обитават героите, е подвижен. Самото пространство, което ги заобикаля, е ковко и заплашително – като в разказа „Лицето”, в който една къща извиква мълчаливо нови помещения и пречертава собствената си архитектура. По същия начин времето придобива почти телесна плътност и влачи хората към други измерения, на границата между будуването, съня и делириума.

Все пак няма нищо блуждаещо в тези фантазии. Странното в тях не само възниква от всекидневните ситуации, а и си проправя път отново към тях или по-скоро извиква нови нормалност и реалност. Констатирана веднъж фантастичната случка, действията и поведението на персонажите, подчинени на тази друга логика, придобиват непреодолим облик на достоверност – като в разказите на Кафка и във филмите на Бунюел. Колкото по-естествен е тонът на разказа, по-обезпокояващ е неговият ефект. Читателят изпитва нещо като световъртеж, тъй като е принуден да преразглежда собствените си понятия за пространство, време, обич и морал.

Жозе Жералдо Кото