Тео Буковски

  • Месторождение: Шумен, България

Биография

Тео Буковски е псевдоним на д-р Анастас Иванов.

Тео Буковски споделя

Роден съм през 1973 г. Учил съм биология в Математическа гимназия /логично, нали!/ и после медицина в Медицинска академия /още по-логично/. Накрая започнах да работя в едно радио /свръхлогично!/, но понякога в живота събитията претърпяват обрат и поради тази причина преди 17 години започнах да лекувам болни хора. Тоест да работя това, за което съм учил /колко малко хора правят това напоследък!/. Пациентите ме обичат / моята надежда/. И аз ги обичам /моята емпатия/. Когато бях десетгодишен, написах една приказка за инсекти. Без заглавие. Наскоро една любознателна читателка в тийнейджърска възраст даде заглавие на приказката, нарече я „Приказка за левитиращата пчела”. Непубликувана. На двайсет години написах едно стихотворение, с глупаво заглавие. После го забравих. На 30 – няколко разказа, не им помня имената. На 40 – тази нестабилна възраст –дебел роман с хубаво заглавие. Тогава срещнах една страхотна писателка и издателка - Весела Люцканова. Така „Убийства 4D” и „Часът на кошмара” изскочиха на бял свят.

Като малък обичах Gerald Durrell. Нека ви прочета нещо мъничко от него, за да ме разберете!

"В застоялите виненозлатисти води се намираше цяла миниатюрна джунгла. По дъното дебнеха ларвите на водните кончета, хитри като тигри хищници бавно се промъкваха през остатъци от безброй миналогодишни листа. Черните попови лъжички, гладки и лъскави като сладник, се забавляваха в плитчините и наподобяваха стадо дебели хипопотами в африканска река. Многоцветни рояци от микроскопични животинки трептяха и пъплеха като ята екзотични птици в зелените водораслови "гори", а в мрака на корените тритони и пиявици се извиваха като огромни змии, издигайки се нагоре настоятелно, ненаситно. Ларвите на ручейниците, във влакнести одежди от клонки, приличаха на мечки, току-що станали от сън. Те пълзяха с премрежени очи през позлатените от слънцето "хълмове и долини" от мека черна тиня."

От 9 до 18 бях влюбен в книгите на Даръл. След това трябваше да се влюбя в учебниците по анатомия и физиология, хирургия и вътрешни болести... психиатрия...

Не, не съм психиатър, въпреки че съм държал изпит по тази дисциплина. Не съм и психолог, въпреки че съм провел доста упражнения по клинична психология. Признавам, в главата ми не е останало много нещо от тогава.

С писането съм се захванал отдавна, почти едновременно с четенето..., от 9. Майка ми казваше, че съм написал повече, отколкото съм прочел. Затова спрях да пиша. И започнах да чета. И да ровя... В онова 4D измерение, от което на всички им се изправят косите. Тъй де, тези дето ги имат. Останалото е очакване...


Издания от Издателство "Весела Люцканова"