Весела Люцканова

  • Дата на раждане: 21 Август 1935
  • Месторождение: София, България

Биография

На 10 януари 1944 г. американска "летяща" крепост срива сградата на сиропиталището на ул. "Патриарх Евтимий" в столицата, където живее след смъртта на майка си малко момиче. Оцеляват само няколко деца, сред които и то, но с цената на тежка амнезия след травмата. 59 години след онзи кошмар видната издателка и писателка Весела Люцканова е първата българка, която получава американската международна награда за престиж и качество "Златна звезда" на церемония в Ню Йорк. Тя се връчва всяка година на открояващи се лидери в областта на бизнеса, дипломатическата сфера и културата, завоювали престиж в своята област с безкомпромисно отстояване на критерия качество.

В метафизичен план тази награда вероятно е и малка компенсация на факта, че през януари 1944 г. именно американска летяща "крепост" срива до основи сиропиталището в София, където по това време се намира малката Весела. Тя е открита чак на третия ден под развалините и е една от малкото оцелели - повечето деца загиват, - но получава рана на главата и изпада за десетилетие в амнезия...

Писателката Весела Люцканова е свикнала с наградите, включително и с международните. Тя е автор на над 30 книги, от които 20 романа. Носител на наградите за разказ "Сребърният пръстен" и "Голямото читателско жури", както и на 25 първи награди за разкази публикувани в пресата. Носител е и на наградата за съвременен роман на издателство "Хр. Г. Данов" за романа си "Щъркели на леда". През 1989 г. получава престижната европейска награда "Еврокон-89" за цялостно научнофантастично творчество, връчена й в Сан Марино от международното писателско жури. Преведена е на много езици.

През 1993 г. става носител на наградата "Гравитон" за добро въображение. През 2003 г. получава Американската международна награда за престиж и творчество "Златна звезда", а през 2008 г. - годишната награда на Съюза на българските писатели за 2007 г. за сборника разкази "Бай, бай, хепинес".

През 1992 г. бившата дългогодишна редакторка в "Народна младеж" основава издателство "Весела Люцканова". През първите 10 години с неговото клеймо излизат над 300 заглавия, сред които, по уверенията на собственичката, няма нито едно случайно.

Вероятно това е една от основните причини, заради които авторитетното жури й връчва голямата американска международна награда за престиж и качество. Весела Люцканова открива за българската публика автори като Джон Лескроарт - царя на съдебния трилър и учител на Гришам, от когото досега е издала над 10 книги; или Джой Филдинг.

Издателският бизнес в България по думите на Весела Люцканова е истинска джунгла, особено в началото на 90-те, когато стартира издателството й. Тя самата е получавала немалко удари в гърба от колеги-издатели. Едва напоследък, по нейните думи, интересът към стойностната книга сред читателите се завръща, макар и с бавни темпове. Суровите, кръвожадни нрави на книжния пазар тя е описала в трилогията си "Издатели". Но може би най-известният й роман е "Клонинги".

Тя е първата авторка на научна фантастика в света, която споменава тази популярна и спорна сега дума. Книгата е създадена в далечната 1971 г., а излиза през 1975 г., когато с проблемите около клонирането на хора са запознати само шепа тесни специалисти. През 1996 г. излиза вторият том - "Клонингите се завръщат", цели осем години преди да гръмне скандалът с "Клонейд", за който получава и "Гравитон". Тезата на писателката е, че не може и не трябва да има човешки клонинги. През 2004 г. излезе и третата част - "Клонингите си отиват".

Весела Люцканова има три дъщери - Людмила, Вихра и Росица. Людмила е собственичка на издателство "Делакорт". Вихра е съдружничка на майка си в издателството, редактор на много от книгите му, както и преводач от английски. Освен близо 50 филма тя е превела и дузина книги от Стивън Кинг. Най-малката, Росица Крамен, е художничка, живееща от 1997 г. в САЩ. Зад гърба си има вече две изложби във Вашингтон и Ню Йорк.

Като писателка и издателка Весела Люцканова най-добре знае рецептата за добър роман. Знае обаче и другото - че по-голям автор от живота няма. Собствената й биография например е по-интересна от бестселър.

Майка й произхожда от богат патриархален род, натрупал състоянието си от търговия с жито. Дядото Бело Белев и братята му обаче фалират; бабата на Весела умира, дядо й се парализира и се жени за младата слугиня. За да се оправят финансите на рода, фамилията издава заповед майката на Весела да се омъжи за един богат момък. Девойката не се подчинява. Тя избира да свърже живота си с бедния работник Васил Стойчев, на всичкото отгоре комунист по убеждения. Заради тях той е вкаран в затвора, където се разболява от туберкулоза. Скоро се разболява и жена му. Така, когато Весела е само на три години и половина, а сестра й на пет, "жълтата гостенка" отнася майка им в гроба. По това време баща им отново е в затвора. Роднините дават двете момиченца в сиропиталище.

На 10 януари 1944 г. "летящите крепости" на англо-американците бомбардират София. Това е най-тежката бомбардировка. Сградата, където е Весела, също е ударена. Тя получава частична амнезия. От този момент до петнайсетгодишнината си тя не знае коя е, нито кои са нейните родители. Осиновена е от семейството на Люцкан Люцканов от Ловеч. Спомените й започват да се завръщат едва когато навлиза в юношеска възраст. За пръв път на 15 години научава, че е осиновено дете.

После, вече като студентка в София, краката й веднъж сами я завеждат до бившето сиропиталище, в което е живяла преди бомбардировката. После си спомня как при тях, сираците, е идвала самата царица Йоанна да им носи подаръци на Коледа... По същия начин открива и жилището на една от лелите си. Тези кошмарни събития писателката описва в излезлия през 1982 г. роман "Часовник в дъното на коридора".

След 9 септември баща й е изпратен на лечение в Съветския съюз. Когато се завръща в България, заживява в Етрополе. Там се жени втори път. По изричното настояване на по-голямата си сестра Весела нито веднъж не му се обажда. Макар и болен, той доживява до 80-годишна възраст. Даже за смъртта му тя научава година след това.

Когато навършва пълнолетие и идва време да си вади паспорт, чиновниците питат Весела какво презиме ще избере. Тя без да се замисля посочва това на осиновителя си. Сега, на върха на кариерата си като писател и издател, Люцканова е щастлива, че е успяла да допринесе за известността на името. Освен с грижите и обичта на втория си баща тя го свързва и с героя на Йовков от разказа "Последна радост" - Люцкан. Онзи, който и сред ужасите на войната запази любовта си към доброто и красивото.

Завършва гимназия в Ловеч (1953 г.) и Висшия инженерно-строителен институт (ВИСИ, днес ВИАС) София (1961 г). До 1969 г. работи като проектант в Министерството на транспорта, в „Химметалургпроект”, в „Бетонпроект”, асистент във ВИСИ. Редактор във вестник „Строител“ (1969 г.), заместник-директор на Литературния фонд в СБП (1969-1973 г.), редактор в издателство „Народна младеж” (от 1973 г.). Сътрудничи с разкази за в. „Студентска трибуна”, „Пулс”, „Вечерни новини”, „Строител”, „Литературен фронт”, на сп. „Пламък” и др.

- Източник: Деян Енев, Сега

Библиография

Досие на убиец, корица